*Гледна точка Джес*

Колкото и да харесвах Люк,не можех да спра да мисля за Дани.Всеки път когато мина покрай него той ме гледа ..толкова..много е .. ами..ъххх още го обичам по дяволите.Не мога да издържам.Не съм обичала Люк като Дани.Ще говоря и с двамата.Първо ще се обадя на Люк.

-Ало,здравей ам може ли да поговорим?-гласът ми трепереше.

-Добре ли си Джес?Какво има кажи??

-Добре съм..но Люк аз не издържам.Да много те харесвам но..

-Какво НО,Джесика??Неочаквах това от теб-сълзи започнаха да се спускат от очите ми.

-Моля те не го приемай така.Искам да си останем приятели,моля те Люк.-казах хлипайки.

-Добре,но не искам да ми говориш за онзи Даниел!

-Разбрах,чао Люк.

-Чао мъник.

Мъник.Дани ми казваше така.Сълза се спусна от окото ми.Избърсах я и набрах номера на Дани.Не вдигаше.След малко на врата се позвъня.Отворих вратата и валеше дъжд.Ноември месец е време е за малко сняг.Та,както казах отворих но нямаше никой от вън.Затворих но пак се позвъня.Отворих и пред мен стоеше Дани.Беше с черно яке с качулка и тъмни дънки.Устните му бяха зачервени,очите му потъмнели и беше задъхан.

-Дани,добре ли си? влез.-направих му път и той влезе.-Ела да си изкъпеш.Хванах ръката му и го поведох към моята баня.Той не отделяше очи от мен.-Ето ти кърпа ,аз ще направя какао.

Слязох долу и започнах със какаото.Когато бях готова се качих в стаята си.Дани тъкмо излизаше от банята.

-Аз съжалявам.-казах едвам защото погледа ми беше забит върху падащите капчици вода  върху плочките му.Косата му бе адски рошава което ме накара да се усмихна.Тогава усетих студента стена зад гърба си.Дани хвана китките ми е ме блъсна леко в стената.Дани държеше китките над главата ми и ме гледаше в очите.Капчици се спускаха от косата му.Той се вгледа в брадичката ми и започна да се приближава.Бавно и двамата  затворихме очи.Устните ни се разбиха.Толкова ми липсваха тези устни.След малко се отделихме и се загледахме един в друг.

-Дани?Защо ми го причини?-казах.Той пусна китките ми .-Дани отговори ми.-все още стоях залепена до стената.Една сълза се спусна.Последваха още няколко.-Дани..-казах едвам доловимо.След малко яростен удар се заби в стената.Подскочих и започнах да хлипам още повече.

-Защото те обичам Джесика.Защото те обичам..-каза той и няколко сълзи се спуснаха от очите му,но все още гледаше с онзи свиреп поглед в земята а устните му бяха свити в тънка линия.От кокалчетата на лявата му ръка се спускаха малки капчици кръв.Избърсах сълзите си и се метнах на врата му.Стиснах го силно и затворих очи.Той ме прегърна през талията и зарови глава в косата ми.

-Страх ме е .Страх ме е че ще те  загубя.-за първи път виждах Дани такъв.

-Ще съм до теб и нищо или никой няма да ме спре-пророних.-Обичам те.

-И аз.-няколко капчици вода паднаха от косата на Дани върху кожата ми при което настръхнах и затворих очи.Не можем да сме разделени.Вселената ни не го позволява.Преплетох пръсти с тези на Дани и поставих нежна целувка върху устните му.Усмихнах се и го оставих да се облече.След една седмица имам рожден ден.Не съм мислила нищо по въпроса.След малко Дани слезе и започнахме да си пием от какаото.Изпихме го и после гледахме филм.Накрая съм  заспала.